С дълбока тъга споделяме, че на 8 октомври 2025 г. ни напусна д-р Франсис Уолтън (Франк) от Южна Каролина, САЩ – преподавател във Факултета на Международния Адлериански институт, първият избран почетен председател на Българското общество по индивидуална психология и дългогодишен член на Съюза на учените, клон Стара Загора.
Франк Уолтън посвети живота си на това да насърчава хората да вярват в собствената си стойност, да изграждат общност и да възпитават у децата отговорност, социален интерес и загриженост към другите.
През 2011 г. заедно със своята съпруга – Кетлийн Уолтън – той посети България по покана на Тракийския университет, като проведе обучения за учители и родители в Стара Загора и изнесе лекции в ЦДГ „Кипарис“. Тяхната мисия беше проста, но дълбоко човечна – да помогнат на децата да се чувстват приети, способни и ценни, а на възрастните – да ги виждат с разбиране и любов.
Д-р Уолтън е автор на емблематичните книги „Спечелете децата завинаги“ и „Спечелете тийнейджърите завинаги в дома и в училище“, преведени на 13 езика. На български език е публикувана и неговата книга „Съвременни адлериански профили“.
Ще запомним Франк с огромна благодарност за неговата доброта, мъдрост, чувство за хумор и изключителна способност да вдъхновява. Той беше истински магьосник в работата с деца и ненадминат в това да насърчава родителите – с топлина, човечност и безкрайна вяра в човешкия потенциал.
Ще пазим думите му, изречени по време на конференцията на Съюза на учените в Стара Загора през 2010 г., като негово духовно завещание:
„Разпознай смелостта и любовта, които проявяваш в този момент – към себе си и към другите. Насърчавай се сам точно в тези моменти. Помисли си – колко прекрасно е, когато някой друг те насърчава, но това не зависи от теб и не можеш да го предизвикаш. Ако се научиш сам да се насърчаваш, ще имаш неизчерпаем източник на кураж и вдъхновение.
И помни – този момент е единствената реалност, която съществува сега. Каквото и да искаш да бъдеш психологически – бъди го сега. Не се подготвяй да бъдеш – просто бъди. Бъди, когато работиш в градината, когато пиеш бира с приятел, бъди, докато си на работа, с децата си, със своя партньор, в магазина или в ресторанта.
Твърде често животът се случва, докато се подготвяме да го живеем. Бъди това, което искаш да бъдеш – сега, дори тук, ... Бъди човека, който можеш и искаш да бъдеш. И ще откриеш неочакван, щастлив и щедър страничен ефект – ще оставяш след себе си следи от насърчаване, където и да минеш, сякаш случайно.
Хората, чиито животи докоснеш, ще се чувстват малко по-добре, просто защото си преминал през техния ден. Щастието ти ще бъде повече под твой контрол, а животът сякаш ще се подрежда сам – всъщност ще е заради това, което правиш, но няма да си приписваш прекалено заслуги; просто ще осъзнаеш, че използваш потенциала, който всеки от нас притежава.“
Нека продължим да вървим по следите на това вдъхновение – с благодарност, с любов и с усещането, че Франк Уолтън остави света малко по-добър, просто защото беше в него.
🕯️ Почивай в мир, скъпи Франк. Твоята светлина ще продължи да ни насърчава.