Адлериански подход за справяне с професионално прегаряне
logo-color800px-2-jpg-brpe
На 03.12.2021 г. се проведе поредният уебинар в помощ на педагози и хора в социалните, здравни и психични грижи за другите. Той е част от инициатива по проект "Социално и емоционално образование за приобщаващи училища и изграждане на ценности" (SEEVAL), 612219-EPP-1-2019-1-BG-EPPKA3-IPI-SOC-IN, Еразъм +. В уебинара участваха 60 участника от различни части на България.

Гост-лектор на уебинара на тема „Адлериански подход за справяне с професионално прегаряне“, беше д-р Марина Блувщейн. Това е поредното гостуване на д-р Блувщейн, която с радост споделя своя професионален опит и знания с българската аудитория. Тя представи теоретична основа на процесите водещи до професионално прегаряне както и практически примери как да разпознаваме знаците за различните етапи на постепенния и развиващ се процес. Тя представи историческия поглед за интереса към професионалното прегаряне и изследвания от 80-те години в САЩ, в които професионалното прегаряне на учителите е било сравнявано със „синдром на бойното поле“. Д-р Блувщейн наблегна на Адлерианския подход, според който личностни вярвания и ценностите са последната част от защитната система, която предпазва човек от бърнаут. Според нея, човек може да издържа на огромно напрежение, много лишения и дълги часове работа, стига ценностната система на работното място да бъде близка до това, което служителят „изповядва“.

Сам по себе си, бърнаут не е вид увреждане, но комбинацията между съществуващи медицински състояния (диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване) и бърнаут биха могли да доведат до крайни увреждания или най-малкото да влошат здравословното състоянието. Хора с усещане за превъзходство и перфекционизъм, способност да направят всичко, да знаят всичко и да са част от всичко, пък са в много по-голям риск от прегаряне. „Лечението“ според д-р Блувщейн е заменяне на тези стремежи с нещо от полезната страна на живота – усещане за равнопоставеност - равно-знаещ, равно-можещ, равно-присъстващ, което не отнема способността ни да бъдем най-добрите в нещо, а просто прокарва идеята, че има и други хора, които биха могли да бъдат толкова добри в същото, и би било много по-добре за нас да се стремим към сътрудничество с тях, за да се свърши дадена задача/да се разреши проблем.

Според еволюционния подход, способността на човешкото тяло да се справя със стрес е заложена, но тази способност се променя драстично според продължителността и задълбочените реакции на тялото на стреса. Д-р Блувщейн обърна внимание на сензорните усещания свързани със стреса и как промените в живота ни през последните две години на Глобална пандемия водят до натрупване на прекомерно или не-достатъчно сензорни преживявания. Именно струпването на огромно количество и рязката промяна влияят най-силно на способностите ни да се справяме със стреса.

Уебинарът приключи с демонстрация, в която участниците имаха възможност да наблюдават как през изградената метафора, човек описва и своята „рецепта“ за това как да се справя най-успешно със стреса от ежедневието и работата си. Целенасоченото и осъзнато извършване на тези дейности стават част от активното ни участие в превенция на бърнаут.
6-3-jpg-hfus