Тайният език на българските шевици

Издание: 
DOI: 
10.15547/PF.2018.010

РЕЗЮМЕ

Ние съвременните хорa от Информационното общество сме отделени от народното наследство и творчество, но в същото това време глобалното Интернет пространство започва да ни улеснява в нашите сакрални търсения. Проведено е проучване върху българското везбарско изкуство с фокус върху символиката в орнаментите в шевиците.Анкетно проучване сред студентите от Тракийския университет, България, показа общата им култура и знания за символиката и тайния език на българските шевици. Прави впечатление, че знанията на младите хора не са достатъчно задълбочени, което мотивира екипа от преподавателите по Информатика да приложи интердисциплинарни методиза интегриране на геометризираната орнаментика в учебния процес по информационни технологии, за да се съхрани това толкова ценно знание, свързано с българските бродерии.

Kлючови думи: български шевици, орнаменти на шевиците, таен език, символика

 

Увод

Вглеждайки се в носиите, с които са били облечени нашите баби по един или друг повод, за един или друг обред, оставаме прехласнати по невероятното майсторство, с което българската жена е украсявала облеклото си. Украсата на българската народна носия е неделима съставна част от самата дреха, от цялостната композиция на костюма.

Освен че играе утилитарна роля, изразяваща се в предназначението му да предпазва човешкото тяло от климатични влияния и да улеснява трудовата дейност на човека, българското национално облекло е свързано и с други функции: декоративна, естетическа, социално определяща и др.За българина в древността носиятае свята, така както са свети домашният олтар, огнището и земята. Дрехитеизпълняват функцията на документ за самоличност, по чийто елементи, както и по везбената им украса се разбира от коя област е човекът, който я носи, от кой род е, дали е семеен или не, материалното му състояние и др.

Направлявана от вътрешния си стремеж към хармония и красота, изразявайки любовта си към дома и природата, българката създава неповторими ансамбли от орнаментика и декорация, умело съчетавайки тъкан, шевица, апликации и обтоци. Везбените орнаменти, влагани в шевиците представляват знаци и символи, в които е закодирано невероятно послание. Чрез тях майсторките на везмото са олицетворявали култа към слънцето и звездите, символизирали са древни, могъщи богове. Освен да радват окото, тези древни рисункиимали значение на свещени магически знаци, пазели, лекували и криели тайни.В тях везбарките са влагали своята надежда за предпазване от "зли сили" и "лоши очи", за плодородие, здраве и берекет. Жените са пренасяли своята обич и своята благословия върху грубите платове на облеклото на своите съпрузи, братя и синове, предавали са ги от майка на дъщеря, като така са ги съхранили хилядолетия наред.

С течение на времето шевиците са загубили смисъла на сакрален елемент. Много от тях са видоизменени, геометризирани и стилизирани, но в безкрайното си многообразие те представляват уникално наследство за тайния език и символика, влагани в орнаментите, своеобразен спомен за богатото светоусещане на българката, за неповторимия й естетически усет, за невероятното й чувство заритъм и хармония.

Целта на настоящата работа е да се проучи отношението на днешните млади хора  към шевиците, доколко е възможно да се разгадаят скритите послания на цветовете и формите, извезани върху различни дрехи и предмети.

Задачите, с които се постига целта, са формулирани както следва:

  1. Проучване на везбените орнаменти в шевиците и как специалистите по етнография тълкуват и представят смисъла на самите знаци.
  2. Провеждане на анкетно проучване сред студентите на Тракийски университет, България.
  3. Интегриране на различни декоративни символи в обучението по дисциплината “Основи на програмирането”, за да се възбуди интереса и да се насочат студентите към изучаването на българското народно творчество.

Изследване по темата

1. Корени на богатата орнаментика в древността

Според голяма част от учените и археолозите везбените украси по българските носии датират от бронзовата епоха на Тракия, а много от мотивите крият произхода си в далечната медно-каменна епоха. [Исаева, 2015].

В своята монография "Българска везбена и тъканна орнаментика", използвайки методите на ставнителното проучване и анализ, проф. Коев систематизира над 800 названия на везбенни и тьканни орнаменти, разделени на 17 дяла според това дали са имена на растения, или на животни; дали са имена на селища, откъдето е произлязал орнамента, или имена на везачки, авторки на мотивите и др. Според естеството им той разпределя орнаментите в пет дяла: животински, растителен, символичен, геометричени човешки фигури [Коев, 1982].

Изследователите твърдят, че голяма част от везбените орнаменти проникват в българските шевици в резултат от влиянието на други народи, с които България е в пряк досег по пътя на своето историческо развитие. Много близки или почти еднакви орнаменти се срещат в древното облекло, килими, накити и предмети от бита в Тибет, Китай, Корея, Монголия, Средна Азия, във Волжка България, в Дунавска България и навсякъде, където се е разселвал българският народ[Исаева, 2015; Elnashar et al. 2017a; Mocenco et al. 2016].Въпреки това трябва да се отбележи, че българката е вложила голяма доза творческа интерпретация и взаимстваните орнаменти са претворени в стила на българската самобитност. Наблюдавайки своето ежедневие, тя не се е страхувала да разчупи традицията. Необходима за запазване на българската народност и идентичност, традицията също е търпяла промени под влияние на въображението и творческия усет на българката. Така голяма част от везбените орнаменти са изгубили своята първоначална символика, възприемайки местните особености на българския бит[Бояджиева, 2003; Йорданова Л., 2002].

2. Символи и знаци, използвани в шевиците

2.1. Животински орнаменти

Според проучванията за най-старинни се смятат мотивите с животински изображения.Предполага се, че в най-дълбока древностса везани неща, които са пряко свързани с бита и начина на живот на човека. Тъй като в онези времена ловът е основният начин на препитаниепървите украси и шевици са с животински изображения и ловни сцени[Коев, 1982].

Бояджиева описва един основен символ, който от изключително древни времена до съвремието фигурира в българските везания и представлява стилизирано изображение на костенурка – т.нар. Плетеница[Бояджиева, 2003]. Според Бояджиева, този символ още се нарича плетеница "Дълголетие", "Мистичен възел" или "Възел на щастието" и може да бъде видян по най-различни български предмети, шевици на дрехи и покъщнина.Костенурката често се използва като знак за вечност и се отъждествява с мандалата (мистична карта на Вселената). Тя е символ на безкрайността, поради което древните българи са го носили като защитен талисман против беди и нещастия. На Фиг.1а) е представено схематизирано изображение на плетеницата, а на Фиг. 1б) и 1в) са показани съвременни приложения на този символ върху дрехи и накити. 

 

а)

б)

в)

Символ Плетеница

Украшение с  плетеница

[http://dk-design.eu/prabulgarski-simvoli-i-amuleti]

Съвременно приложение на плетеницата върху мъжко сако[http://beauty.fashion.bg/article/11394/34/Bylgarskiat-folklor-v-modata-Nebesnata-kostenurka]

Фиг. 1 Схематично изображение на орнамента Плетеница и съвременни приложения на този символ върху дрехи и накити

Интерес представлява мотивът меча стъпка, олицетворяващ народното поверие за лечебното действие на мечата стъпка върху болни хора. Тя намира магическо отражение и върху тъканната орнаментика  [Коев, 1982].

Тези и много други орнаменти, използвани от българката везбарка, макар и силно схематизирани, разкриват склонността й да слива реалното с абстрактното, магическото със земното, като всичко това тя е правила според творческите си способности, според усета си за красота и според желанието си да излее душата си, надеждите си, страховете си и виждането си за заобикалящия я свят.

2.2. Растителни орнаменти

Друг вид орнаментика, широко застъпена в българската шевица е растителната, която е силно геометризирана. Според някои изследователи, растителните орнаменти се появяват по българските земи още преди епохата на римското владичество [Йорданова, 1983; Elnashar et al., 2017a; Karnataka J., 2010].

Според Йорданова, един от най-старите орнаменти от растителен характер е т.н. Дърво на живота.Този орнамент е тясно свързан с култа към майчинството и плодородието. Олицетворява цикличния характер на космическата еволюция - живот, смърт[Йорданова, 1983]. Л. Бояджиева тълкува този знак като емблема на живота, като издигащ се нагоре път, разклоняващ се в две посоки- към доброто и към злото[Йорданова, 2002].Според други историци в знака е заложена идеята за троичното начало, като двете вертикални линии са символ на божествената същност, спускаща се над човечеството. В древността този знак е бил символ на власт, знак на българските князе. Тълкува се като душа, изпълнена с очакване, човек с протегнати към небето, към Бога ръце [Кох, n/а]. Той наподобява буквата "Ч" от старобългарския глагол „учити“. Смята се, че този символ има праславянски корени и се тълкува като първата буква от азбуката - "аз"[Бояджиева, 2003; Тодорова, 2016]. Със завидна лекота и фантазия българката е вмъкнала този знак в орнаментиката на шевицата. Това красноречиво говори за преклонението, което е изпитвала пред знанието,пред "четмото и писмото".

Фиг. 2а) илюстрира геометрията на символа Дърво на живота в двете му разновидности, а на Фиг. 2б) и 2в) са представени съвременен накит и везана детска дреха с орнамента.

Силно разпространен растителен орнамент в шевиците е лозата. Тя се е считала за носителка на тайнствени магически сили. Българката е везала лозови листа и гроздове "да носят Божията благословия, да бъде младата булка плодовита като лозата”[Бояджиева, 2003].

Наблюдавайки различни апликации и предмети, намирани при погребенията на прабългарски вождове, Л.Бояджиева забелязва символ наподобяващ трилистна палмета (лале). Според нея, този символ е смятан за владетелски, царски знак. Както казва Бояджиева: "Този царски знак е запазен до сега, грейнал по пазвите и ръкавите на белите памучни ризи и по сукманите на скромните балканджийки .... Едва ли обаче някоя от тях се досеща, че носи дреха с царска украса..." [Бояджиева, 2003].

 

 

 

а)

б)

в)

Символ

Дърво на живота

Украшение „Дърво на живота“

[http://kupinauka.com/category/223/nauchni-bizhuta.html]

Съвременно приложение на Дървото на живота върху детска дреха

[http://www.balkanfolk]

Фиг 2. Геометрия на символа Дърво на живота и съвременни накит и везана детска дреха

2.3. Слънчеви знаци

От използваните в древността фигури, превърнали се в основни елементи от орнаментиката на българската шевица, не бива да пропускаме соларните знаци. Един от най-древните слънчеви знаци е кръстът. Шевицата с кръсгов знак се е ползвала най-често за украса пазвата и ръкавите, на полите на женските ризи, сукманите, забрадките, а и на накитите,които се носят на главата, на шията и по пазвите. Според древните вярвания злото (болести, проклятия, "лоши очи",всякакви зли сили) поразяват човека точно там, където тялото е незащитено от дрехите, при отворите, прорезите и краищата им[Bancheva, 2010].

Проф. Коев открива връзка между българската кръстовидна пазва и чувашката (неславянски народ, който според историците е в далечна родствена връзка с прабългарите). Той прави паралел между първобитните магически знаци, нанасяни на тялото при татуирането, имащи за цел да предпазят способността на майката да кърми, и символите върху ризите по-късно. След приемане на християнството кръстният знак в шевицата се изпълва с нов смисъл и съдържание, става символ на новата вяра, на новия Бог[Коев, 1982].

Един от старинните елементи в българското везмо е Розетата (роджета). Твърде стилизирана с годините, тя е загубила първоначалния си вид и се е превърнала в орнамент, наречен елбетица или двойна звезда. Розетата е символ, олицетворяващ култа към слънцето вшевиците и се използва като пожелание за здраве и благослов.Коренът идва от прабългарската традиция, където се среща титлата "багатур", олицетворяваща българската мощ.Името идва от  „елем-бехт“, т.е. първи-осем или осемте посоки на света. Орнаментът много често се среща в българското везмо.Елбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение. Осемте посоки на света се съединяват в един общ център, а съчетанието от кръст и знака ипсилон „ Y” доказва прабългарския му произход [Иванов, 2007].

Освен горния смисъл в елбетицата е заложен и календарен смисъл. Двойният кръст показва Закона за отчитане на времето,който е бил познат на древните българи и запазен като свещен символ. Обикновено двойният кръст е поставян в кръг, което символизира народ, койтоможе да следи положението на слънцето и звездите по небето. На Фиг. 3а) са схематизирани отделни елементи от Розетата. На Фиг.3б) и 3в) са показани стилизирано украшение и съвременна бродерия с Розета.

 

 

 

 

а)

б)

в)

Орнаменти от символа

Розета

Украшение „Розета“

[http://kupinauka.com/product/1338/kolie-shevitsa-slantse.html]

Съвременни бродерии на Розета

[http://www.rozetabg.com]

Фиг 3. Схематизирани отделни елементи от символа Розета, стилизирано украшение и съвременна бродерия

Свастиката е символ, познат в българската шевица още от времето на ранния неолит. Хилядолетия той е олицетворявал най-светлите надежди на хората за плодородие, за успех, за любов, радост и благоденствие. Този елемент носи в себе си обредно-магическия смисълда предпазва от "зли очи", "от уроки", от болест. Везал се е с надеждата, че носи късмет[Йорданова, 1983]. Свастиката се свързва с култа към славянския бог на слънцето и огъня Сварог. Съществува теория, че името на знака  произхожда от староиндийския корен "свар-" (свети,грее)[Коев, 1983].

Според друга теория свастика произлиза от санскрит „су асти“, и означава буквално "Да бъде добро", своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата щастие е твърде близка по звучене до „суасти“. В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста) в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната - сувастика (ляво). Те заедно символизират единството между противоположностите, от които се ражда животът[Исаева, 2015].

На Фиг. 4а) са представени украшение с елементСувастика (посоката на въртене е наляво), а на Фиг 4б) и 4в) съответно – съвременни предмети с бродерии на Свастика.

 

 

 

а)

б)

в)

Украшение с елемент „Сувастика“

[https://images.search.yahoo.com/

Slavic-Amulet-font-b-Swastika-b-font-Gromovik-font-b-Pendant-b-font-Kolovrat-Nordic.jpg]

Съвременни бродерии с елемент „Свастика“

[http://giftsbg.net/p/3549/кърпичка-с-българска-шевица-цветя]

Фиг 4. Украшение с елемент Сувастика и съвременни предмети с бродерии на Свастика.

2.4. Родови знаци

В украсата на българските носии, макар и много рядко се срещат и силно стилизирани и геометризирани човешки фигури. По проучвания на проф. Коев, човешките фигури във везбената орнаментика се срещат предимно като стилизирани женски образи с вдигнати нагоре ръце. Коев се позовава на доводите на руския археолог Б.Рибаков, че тези орнаменти по българските везма, говорят за съществуването на древен култ от II в. от н.е.към "великата богиня на живота"„богината майка“, непознат за римляните[Коев, 1982].

В българските бродерии има орнаменти, които се срещат и в творчеството на други народи - в земите на Мексико, Турция, Индия, Непал. Различават се по тълкуването и вложения в тях смисъл. Извезани по дрехите на българите, те са показвали социалния статус на индивида и са имали пожелателен характер [Костуркова, 2017].

На Фиг. 5 са изобразени основни родови орнаменти с тяхното значение. За да се изобрази годеж се използва елемент, наречен Маказ. Тази фигура представлява ромбсъставен от два триъгълника, чиито остри върхове се докосват като символ на съприкосновение и символизира сродство, сродяване. Големият маказ (два триъгълника, проникнати един в друг с острите си върхове) символизира сватба. Този орнамент е знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността.Семейството се илюстрира с т.нар. Канатица - с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа, които илюстрират появата на деца. Голямата Канатица символизирарода (фигурата се разраства с още един триъгълник отстрани, когато първото поколение има свои наследници).Народ се изобразява с т.нар. Велика Канатица.Фигурата се утроявакато символ на раждаемостта, разрастването на рода, което символизира създаването на един генетически свързан в родове и общо битие народ[Стоянов, 2018].Бабицатае орнамент от шевиците, който представлява сродени семейства (двата триъгълника вече се допират при големите си страни, образувайки ромб, а отстрани са добавени по два малки триъгълника). Този мотив се тълкува катознак за единство между родовете.Насочените навън триъгълници означават напускане на рода и присъединяване към друг род. Символът Бабица може да нарастне до т. нар. Голяма Бабица,която представлявасродени родове или сродени племена[Стоянов, 2018].

 

Фиг 5. Основни родови орнаменти от българските шевици и тяхното значение

3. Силата на цветовете и бодовете в шевиците

Българските носии са обагрени от цветове, но основните използвани са червено и зелено и златно върху бяла основа.

Червеният цвят е символизирал майчината кръв и продължението на живота. Той предпазвал от “лоши очи” и уроки. Невестата се е венчавала с червено було, а новороденото дете е билоповиванос червена пелена; червено било първото боядисано за Възкресение Христово яйце.

Зеленият цвят изразявал на вечно възраждащия се живот и се свързвал с дървото на живота - универсалният човешки символ за Всемира.

Златото със своя блясък от една страна се свързвало със слънцето, огъня и светлината, а от другасъссвета на мъртвите и благоденствието на хората, което те предопределяли.

Белият цвят разкривал чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. И до ден днешен като преобраз на старите традиции младоженците се венчаватстъпили върху бялоплатно; бяла вълна запридала булката в сватбения обред, в бяла кърпа са завивани обредните хлябове [Dineva, 2013; Zlatevet al., 2016].

Везбените бодове,с които се изработват българските шевици биват плоски, релефни и ажурени. От тях най-широко разпространен и най-старинен бод е кръстатият. Предполага се, че този бод е олицетворявал култа към слънцето, чийто главен символ е кръста. Съществува теория, според която кръстатият бод е магически знак, използван с предпазна цел [Бояджиева, 2003].

4. Съвременно приложение на шевиците

В последните две-три години се наблюдава голям интерес от страна на българите към нашето народно творчество и наследство. В Интернет пространството се създадоха голямо количество сайтове и портали, които работят следните две насоки: предлагат  автентични и модерни дрехи и предмети (накити, чанти и сувенири)с вградени орнаменти на български шевици; дават информация и тълкувание на орнаментиката в шевиците, което е като едно забравено знание за сегашните българи [Elnashar et al., 2017a].

В днешно време екипи от учени и технолози работят съвместно по създаване на десени, декорации на облекла и накити, интериорен дизайн и др., прилагайки съвременни, интелигентни методи за компютърна обработка и създаване на различни 3D модели за оценка на орнаментиката и цветовите комбинации от националните костюми, за да се запази автентичността на това уникално българско наследство [Dineva and Ilieva, 2016; Elnashar et al., 2017b; Zlatev et al., 2016].

Резултати и обсъждане

Многообразието на символите в шевиците може да бъде обхванато само в книга. Вконкретното изследване фокусът е само върху някои знаци, които по някакъв начин свързват българите и България с дугите древни народи. С проведеното анкетно проучване се цели да се проучи общата култура и знание на съвременните млади хора, студентитеза символиката и тайния език на българските шевици. Идеята е да се интегриратразлични декоративни символи в обучението по дисциплината “Основи на програмирането”, за да се възбуди интереса и да се насочат студентите към изучаването на българското народно творчество.

1. Анкета

Анкетата, представена на Фиг. 6е създадена в Google формуляри и е достъпна на следния адрес:https://goo.gl/forms/kBtCieODLqQbjizW2

 

Фиг. 6 Начална страница на създадената анкета за проучване на студентските знания за тайния език на символите в българските шевици

В анкетата са включени следните 10 въпроса:

  1. Съгласни ли сте, че Българските шевици са уникални и ни отличават като народ?
  2. Еднообразни ли са фигурите в българските шевици?
  3. Имат ли определен смисъл или значение фигурите в българските шевици?
  4. Използват ли се еднакви орнаменти в дрехите според социалния статус на индивида (семеен, несемеен, ...)?
  5. Древните българи са вярвали, че шевиците имат: Предпазен характер (защита), Лечебен характер, Фертилен характер (за плодовитост), Идентификационен характер, Комуникационен характер (за общуване), Декоративен характер (украса)
  6. Цветовете в шевиците носят определена сила. Намерете съответствието между цвета и неговото въздействие.
  7. Българската бродерия се изпълнява основно с бод кръстче (Х), защото: отбелязва римската цифра 10, е знак за умножение, двете женски хромозоми имат Х-образна форма, е преграда,  препятствие в земен и в духовен план, обединява алфата и омегата (началото и края).
  8. Има ли в дома ви предмет, дреха, покривка, каре или друго, върху което има мотив от българска шевица?
  9. Ако сте отговорили с "Да" на горния въпрос, моля посочете какво.
  10. Намерете съответствията между изображенията и тяхната символика (значение)

2. Резултати и дискусия

На въпросите в анкетата са отговорили общо 97 студенти от различни специалности на Тракийски университет, България. В резултат на проведен честотен анализ на отговорите на различните въпроси могат да се отчетат следните резултати:

По отношение на уникалността и отличителността на шевиците от тези на другите народи 79,4% от анкетираните са отговорили положително, а 12,4% са отговорили с „По-скоро да“.

От анализа на отговорите на втория въпрос става ясно, че над 65% процента от студентите правилно са отговорили, че шевиците не са еднообразни (43,8% са отговорили с „Не“ и 21,9% с „По-скоро не“), т.е. те са запознати с голямото разнообразие и уникалност на орнаментите в българските шевици.

Фиг.7 Процентно съотношение на отговорите на въпроса, свързан със значението и смисъла на фигурите в шевиците

Както се вижда от Фиг.7 младите хора в България са добре ориентирани в това, че орнаментиката в българските бродерии носи определен смисъл и се използва с конкретно значение: 58,3% саизбрали отговор „Да“, а още 21,9% - „По-скоро да“; 17,7% не са се замисляли върху въпроса и само около 2% са отговорили отрицателно. Потвърждение на това твърдение са и отговорите на четвърти въпрос: 59,8% от анкетираните студенти са наясно, че елементите по шевиците носят информация за социалния статус, семейното положениеи т.н. на индивидите.

На пети въпрос (Фиг.8), засягащ конкретните значения на орнаментите в шевиците, студентите са отговорили по следния начин: най-голям процент (55,2%) смятат, че орнаментите се използват за украса; 53,1% считат, че те имат предпазен характер, 36,5% са на мнение, че мотивите служат за идентификация;  по 28,1% са отговорили, че елементите по шевиците служат за комуникация и лечение и 24% са на мнение, че в тях е заложен фертилен смисъл.

Фиг. 8 Процентно съотношение на отговорите на въпроса, свързан с конкретни значения на орнаментите в шевиците

Фиг. 9 Процентно съотношение на отговорите на въпрос 6

От всички отговорили студенти на въпрос 6 - 91,7% правилно смятат, че червеният цвят символизира майчината кръв и пази от уроки; 85,4% от тях са заключили, че белият цвят е символ на чистотата и неопетнената младост; 72,9%  мислят, че златният цвят е символ на благоденствието, слънцето, огъня и светлината  и 66,7%  свързват зеления цвят с вечно възраждащия се живот и дървото на живота.

Фиг. 10 Процентно съотношение на отговорите на въпрос 7

На Фиг.10 е представена в графичен вид информираността на студентите по отношение на бодовете, използвани при изработката на българските бродерии. Както се вижда 57,4% смятат, че кръстатият бод има предпазни функции, както в земен, така и в духовен план; 31,9% считат, че символът е обединение на началото и края; 23,4% свързват бода с Х-образната форма на женските хормони и само 4,3% твърдят, че формата на бода е свързана със знака за умножение.

Изключително разнообразни са отговорите на студентите на въпросите свързани с това дали притежават и какви точно предмети с мотиви от български шевици имат в дома си. 71,9% са отговорили утвърдително, че притежават такива предмети; 13,5% са отговорили отрицателно и 14,6% не знаят.  Посочени са различни предмети, като се започне от покривки, карета, дрехи, народни носии, килими, мъжки потури, дървени и други декоративни предмети. Прави впечатление, че голяма част от студентите посочват, че притежават повече от един предмет. 

Последният въпрос от анкетата бе структуриран с цел да се проучат конкретните знания на студентите, свързани с геометризацията и схематизацията на някои от най-често везаните родови орнаменти по българските дрехи. От резултатите става ясно, че 40% от студентите успяват да разпознаят символа за годеж, а 34,4% за сватба. 28% знаят кой е символът за народ, 26% за семейство, 24% за сродство и 22,3% за род. Само 16,7% от тях успяват да разпознаят символа за сродени родове. Прави впечатление, че знанията на младите хора не са достатъчно задълбочени, което наведе екипа от преподавателите по Информатика на мисълта, че биха могли да използват интердисциплинарни методи, за да съхранят това толкова ценно знание, свързано с българските бродерии.

3. Интегриране на декоративни символи в обучението по дисциплината “Основи на програмирането”

Ако не си студент по изкуство или дизайн, ако нямаш преподаватели, запалени по българското народно творчество, ти нямаш шанса да изучаваш тайния език на шевиците. Затова екипът от преподавателите по Информатика реши да приложи следния подход: на студентите от първи курс, които изучават дисциплината Основи на програмирането, да се поставят задачи за съставяне на програмни кодове, с които да се  изписват някои знаци от българските бродерии, като знак за плодородие, годеж, сватба и други, съставени  от триъгълници - очертани или запълнени.

 

Фиг. 11 Програмен код за изписване на орнамента „ромб“ от българските шевици

На Фиг.11 е представен програмен код за отпечатване на орнамента ромб, който е старинен символ, част от знаковото наследство не само в България, но и в редица други народи. В тайния език на българското творчество ромбът се свързва с Богинята Майка, със земното и женското плодородие. На Фиг.11са представени част от кода и резултата от изписването на този орнамент със знак “Х”.

За осигуряване на устойчивост на работата по съответната дисциплина е необходимо да се намери начин за споделяне на изпълнените от студентите задачи по програмиране. В епохата на Информационното общество това може да стане с най-доброто средство на колективната интелигентност, а именно - енциклопедия (interwiki). Тъй като вече има разработена в рамките на предходен проект енциклопедия за събиране на знакови фонови знания за културите на различни етноси и народности, се счете за подходящо, тя да се използва и за настоящия проект.Предвижда се, енциклопедията да се попълва от студенти на Тракийския университет, които имат курсови задачи, свързани с културата и народните обичаи. На Фиг. 12 е представена началната страница на създадената енциклопедия.

 

Фиг. 12 Начална страница на енциклопедия за събиране на знакови фонови знания за културите на различни етноси и народности

Заключение

В резултат на задълбоченото проучване на везбарските традиции на българите наред с голямото разнообразие сеоткрива и наличието на сакрална символика, която за съвременните хора е като таен език.Силно стилизирани, в тях е влагано народното схващане, че предпазват от "лоши погледи", "против урочасване", "за хубаво" и др. т.е. те имат мистичен характер. Самият процес на подобно проучване доставя изключително удоволствие в духовен аспект и представлява връщане към корените, когато от баба на внучка се онаследяват и взаимстват символи и сръчности. Предава се сакрална информация, която ако не се съхрани в съвременния глобален век, ще изчезне и ще се забрави. Това знание носи в себе си първичната връзка със Земята и природата.

Екипът от преподаватели намира и прилага подход за интегриране на геометризираната орнаментика в учебния процес по информационни технологии, което е едно добро решение с устойчив характер и създава интерес у младите хора, както към технологиите, така и към народното наследство.

Темата е благодатна да се продължи с изследване на връзките и подобието на този тип орнаменти във везбарско изкуство и наследство на славянските и други народи.

 

Литература

  1. Бояджиева Л., 2003. Българската шевица:Древни магически буквени знаци, Кота, Ст. Загора
  2. Иванов И., 2007. Основни прабългарски символи (y, iyi) и тяхното значение. Азът на българите. В-к България, изд. Сливенско дело, II, бр. 58, с. 10
  3. Исаева П., 2015, Дума, бр. 175, Космическа ли е българската шевица?http://www.duma.bg/node/105677,достъпен на: 26.04.2018
  4. ЙордановаЛ., 1983,Хубост за бъдни векове, изд. Отечество, София
  5. Йорданова Л., 2002, Изкуство и народни обичаи:Метод. ръководство за учители по изобразително изкуство, изд. Гея-Либрис, София
  6. Коев И., 1982,  Българска везбена и тъканна орнаментика, изд. Септември, София
  7. Костуркова С., 2017, Символи на семейството и рода в изкуството на традиционната българска шевица,https://pia-news.com/simvoli-na-semejstvoto-i-roda-v-izkustvoto-na-traditsionnata-balgarska-shevitsa/достъпен на: 20.12.2017
  8. Кох Р., n/а, Книга на знаците, изд. Фабер, Велико Търново
  9. Стоянов С., 2018, Канатицата: Значение и предназначение. II част, http://istoryavshevici.blogspot.bg,достъпен на: 13.04.2018
  10. Тодорова, Е., 2016, Български народни шевици: Ч. 2,, изд. Наследството.BG, Пловдив
  11. Bancheva, E. (2010). Bulgarian folk costume, Borina, Sofia, ISBN: 9789545002304
  12. Dineva, P., B. Toncheva, 2013. Investigation the role of small details and elements in the silhouette of women's clothing, Journal of Textile and apparel
  13. Dineva, P., J. Ilieva. 2016. Fashion design of silhouettes with the use of 3D elements. ARTTE 4 (2), ISSN 1314-8796,85-91
  14. Elnashar AE.,  Zlatin Zlatev, Özlenen İşmal, Geeta Mahale, 2017a, Bulgarian national folk elements for the contemporary fashion, Innovation and entrepreneurship, 5(2), 78-88
  15. Elnashar AE., Stanka Baycheva, Zlatin Zlatev, Petya Boneva, 2017b, Transfer of colors from traditional costume to modern textiles, Innovation and entrepreneurship, 5(3), ISSN 1314-9253, 127-137
  16. Karnataka J., 2010. Automation of hand embroidery motifs into self woven designs, Agric. Sci., vol.23, No.4, pp.668-672
  17. Mocenco, A., S. Olaru, G. Popescu, C. Ghituleasa. 2016. Romanian folklore motifs in fashion design. Annals of the university of Oradea, 63-68
  18. Zlatev Z., Petya Boneva, Vanya Stoykova, ElSayed A. ElNashar, 2016, Тransfer of embroidery elements from bulgarian national folk costume to the contemporary fashion, Applied Researches in Technics, Technologies and Education, 105-117

 

Забележка

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателите на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

 

Петя Велева
Тракийски университет, Стара Загора
pveleva@uni-sz.bg
 
Лина Йорданова
Тракийски университет, Стара Загора
lina@uni-sz.bg
 
Габриела Кирякова
Тракийски университет, Стара Загора
gabriela@uni-sz.bg
 
Надежда Ангелова
Тракийски университет, Стара Загора
nadja@uni-sz.bg

 

The Secret Language of Bulgarian Embroidery

Abstract

As contemporary members of an informational society we are often separated from the  heritage and art works and at the same time the global Internet is fostering our abilities to search for deeper meanings.  The current study looks at Bulgarian embroidery art with a focus on the symbolism in the ornaments in the embroidery

The conducted survey among Trakia University's students in Bulgaria aimed to find out the level of their common knowledge of the symbolism and the secret language of the Bulgarian embroidery. The results show that the knowledge of young people is not sufficiently in-depth which motivated the team of IT teachers to apply interdisciplinary methods of integrating the geometrized ornaments in the information technology education process in order to preserve this valuable knowledge related to Bulgarian embroidery.

Keywords: Bulgarian embroidery, ornaments on embroideries, secret language, symbolism

 

Petya Veleva
Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria
pveleva@uni-sz.bg
 
Lina Jordanova
Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria
lina@uni-sz.bg
 
Gabriela Kiriakova
Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria
gabriela@uni-sz.bg
 
Nadejda Angelova
Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria
nadja@uni-sz.bg