Логопедична интервенция при групова работа

Издание: 
DOI: 
10.15547/PF.2017.022

РЕЗЮМЕ

Проблемът с нарушенията на писмената реч при ученици в начална училищна възраст е един от най-актуалните през последните години. Специфичните нарушения на писането (дисграфията), се оказат важен фактор за усвояването и овладяването на училищния материал. Своевременната намеса на специалистите логопеди значително би подобрила процеса на овладяване на писмената реч, което от своя страна би подобрило и социалното функциониране на учениците. Системата от корекционно-терепевтични средства и груповата работа с ученици, при които се наблюдават специфични нарушения на писането, дават значителени резултати в посока подобряване на писмената реч.

Ключови думи: логична терапия, комуникация, дисграфия, проява на дисграфия

 

УВОД

Интересът към проблемът за разбирането и прилагането на логопедична интервенция за корекция на дисграфията (разстройство в писмената реч), като неразделна част от обучението на учениците в начален етап на образованието играе важна роля в живота им. Логопедичната интервенция стимулира психическото и емоционалното им развитие и не на последно място води до по-пълноценно усвояване на учебния материал и влияе на цялостното формиране на личността на учениците.

През последните десетилетия проблемите свързани с дислексията се изучават от различни научни направления: педагогика, психология, психолингвистика, невропсихология и логопедия. Всичките проучвания имат за цел намиране на най-добрия метод за корекция на затрудненията в писмената реч. Това е и една от основните задачи стояща пред логопеда, прилагането на такива логопедични задачи, които да доведат до значително намаляване на грешките в писмените работи на учениците.

Специалистите занимаващи се с образованието на децата: педагози, психолози и логопеди се сблъскват с необходимостта не само да подпомогнат обучението, но и да формират бъдещите личности на съвременното общество. Фокусът е насочен в посока формиране на компетенции необходими в днешно време. Компетенциите тук се разглеждат като съвкупност от знания в определена област, но също така като навици и умения, които да влияят върху дейността на ученика. Също така след прилагане на логопедичната интервенция да бъдат измервани и развивани чрез обучение.

В Закона за предучилищно и училищно образование и Наредбата  за приобщаващо образование са направени промени, които засягат не само образователният процес, но също така и възможността ученици с прояви на дисграфия/дислексия да получават  обща подкрепа, чрез включването им в логопедична група за преодоляване на затрудненията. Нормативната уредба дава възможност децата със затруднения в писмената реч и/или срещащи затруднения при четене да бъдат насочени за обща подкрепа, чрез работа в малки групи за подпомагане и корекция на техните затруднения.

Работата в малки групи с ученици с дисграфична симптоматика значително подобрява уменията им за писане и повишава желанието им да работят върху задачи с писмена насоченост. Работейки в група, изпълнявайки задачи и упражнения изискващи екипна работа се отразява по един благоприятен начин на тяхната самооценка.

ОСНОВНА ЧАСТ

В условията на съвременната образователна система в начален етап на образование и изискванията за достигане на ДОС изправят педагозите пред необходимостта да се анализира недостатъчното речево развитие на учениците и да се акцентира върху първите значителни затруднения, които срещат учениците във втори клас в усвояване на писмената реч. Така може да се оформи една триада от „способност – дейност – компетенции“. Извършването на оценка на писмената продукция и последвалата по-обстойна диагностика на учениците, допускащи упорити и трайни във времено грешки при писане, позволява да се изберат и подходящите бъдещи мерки/действия за корекция и прогностика на динамиката на развитие на писмената реч. Първоначалната диагностика се осъществява, чрез диктовка и препис на подходящ за второкласниците текст и се отчитат видивете грешки в писмените им работи.

Целта на изследването е да се направи диагностика на писмените умения и да се открият учениците срещащи затруднения в усвояване на процеса писане. С учениците допускащи множество грешки се извършва по-задълбочена диагностика и последвала логопедична интервенция, чрез която се  осъществява комплексна корекционна работа за преодоляване на дисграфичните затруднения и формиране на ключови умения.

За да се осъществи всичко това е необходимо освен проверката на диктовките и преписа, да се разгледат и анализират писмените работи на учениците допускащи значителен брой грешки  в тетрадките им по „развитие на речта“. Следващият етап включваше извършване на логопедична диагностика за отчитане на затруднения в следните направления:

  • Познавателна дейност – пространствено времеви представи, зрително-моторна координация, пространствена ориентация

  • Езикова дейност – фонематична компетентност, езиков анализ и синтез, граматическа страна на речта

  • Речева дейност – съставяне на разказ по сюжетна картина, серия картини, самостоятелна писмена продукция с подкрепата на картинен материал.

По този начин се прави  по-точна диагностика на отделните компоненти и се извеждат точно затрудненията, които имат учениците, както и нивото на техните компетенции по тези направления.

Въз основа на всичко това се разработват и занятията за изграждане и усъвършенстване на уменията за развитие на писмената реч при учениците диагностицирани с дисграфични затруднения. Оформят се и типовете логопедични упражнения, които да се включат в логопедичната интервенция.

Развитието на ключовите компетенции е връзката която се стремим да развием в тези три направления, за да може да коригираме дисграфичните затруднения. Учениците трябва да подобрят уменията си в тези три направления, които стоят в основата на развитието на писмената реч.

В процеса на логопедичната интервенция е необходимо да се приложат принципите за системност и последователност, които са в основата на логопедичната интервенция и стимулиране на самостоятелност в изпълнението на задачите, формиране на умения за самопроверка и самооценка на изпълнение на предложените им задачи.

След всяко логопедично занятие с групата ученици е необходимо да се направи преглед на изградените или затвърдените умения,върху които се е работило по време на занятието. Какви ключови компетенции са усвоили или са развили учениците. Мотивацията на ученика да се справи със своите затруднения се явява един важен фактор, водещ  до подобряване и на уменията за справяне  с учебния материал по различните учебни предмети. Това се оказва и важен момент, който непряко се повлиява от логопедичната интервенция.

Разглеждайки логопедичната интервенция през призмата на развитие на ключовите компетенции на учениците се стига и до фактора мотивация. За да може ученикът да покаже своите компетенции и в други области на учебната дейност е необходимо повишаване на неговата мотивация и желанието за постигане на по-добри резултати. За целта е необходимо едно тясно сътрудничество между учителя и логопеда, за да може да бъде подпомогнат ученикътда използва своите познания и компетентности в целия образователен процес. Съвместната работа на логопеда с учителя води и до успешно постигане на набелязаните цели и включване на ученика в учебно образователния процес.

Логопедичната интервенция за преодоляване на дислексията и дисграфията

Механизмите за поява на специфичните грешки при писане и четене са много сходни, тъй като функционалните  системи, участващи в тези два процеси са много близки по своя начин на функциониране. Към структурните  компоненти влизащи в състава на изграждане на уменията за четене и писане и участващи в тяхната организация и регулация се отнасят:  операциите по преработка на слуховата, зрителната, кинестетичната и полимодалната информация. В зависимост от диагностицираните затруднения се разработва логопедична интервенция насочена към подобряване на писането при учениците във втори клас и развитие на тези компоненти.

Логопедичната интервенция ще бъде насочена  към следните направления, в чийто състав влизат съответните функционални системи:

  • Развитие и корекция на речевите функции.

  • Развитие и корекция в преработката на зрително-пространствените функции и зрително-моторната координация.

Развитие и корекция на речевите функции

Четенето и писането по механизма на своето формиране са по-сложни психични процеси от процесите, свързани с развитието на устната реч, но също така са и взаимосвързани и устната реч стои в основата на развитие на писмената реч. Предложените логопедични задачи вървят в следната последователност:

Развитие на фонематичното възприятие

Формирането и развитието на фонематичното възприятие е от съществено значение за овладяване на правилното писане. Развитието на фонематичния слух е от изключителна важност за ученика. Без него той се затруднява да различи един звук от друг и най-вече при диференциацията на звукове, които имат акустично-артикулационно сходство. Чрез фонематичния слух се овладява „кода“ на езика и чрез него човешката реч става разбираема. Писмената реч се формира на основа на устната и проблемите с фонематичното възприятие водят до проблеми с писането и четенето.

Логопедичната интервенция се свежда до диференциацията на опозиционните съгласни и тяхното отражение в писмената продукция на учениците. Диференциацията на звуковете, които се смесват, се състои в отработването на упражнения, които да формират правилната представа за звуковете. Логопедичната работа е насочена първо към уточняване на артикулационно-акустичния признак на звука,  който се бърка и второ –диференциацията на звука.

В началото на занятието работата  е насочена първо към правилното произношение на звука и неговите характеристики и използването на кинестетическия контрол над звука, който се заменя.

След като са изяснени основните характеристики на звука се преминава към изпълнение на устни и писмени упражнения с постепенно усложняване на задачите, които се предлагат.

В занятията за диференциацията на двойка звукове се работи пак последователно от просто към сложно: от различаване на звука в изолирано положение към различаване на звуковете в срички, думи и изречения.  

Развитие на езиков анализ и синтез

Развитието и усъвършенстването на уменията за езиков анализ и синтез също протичат в определена последователност: от анализ и синтез на големите езикови единици към малките и преминава през няколко етапа:

  • анализ и синтез на текст;
  • анализ и синтез на изречение;
  • сричков анализ и синтез на дума;
  • звуков анализ и синтез на дума;

По този начин се структурира и логопедичната интервенция за формиране и затвърждаване на уменията за езиков анализ и синтез.

1. Развитие на умения за анализ и синтез на ниво текст. Упражненията които се предлагат имат за цел да формират и затвърдят уменията на учениците да отделят изреченията в текста – устно или писмено. Да се ориентират в семантичните и интонационни признаци, които разделят изреченията в текста. Към семантичните признаци да отделят едното изречение от другото по неговата семантична завършеност, а към интонационните признаци да усещат наличието на пауза и интонационната завършеност на изречението. Така се формират умения за обозначаване на границита на изреченията в текста. В процеса на логопедичната интервенция могат да се използват схеми на изреченията, които да посочват количеството  изречения в предложения текст. Логопедът обръща внимание на тази завършеност на изречението и на паузата, която се прави при четене на изреченията в текста и така учениците  се ориентират по лесно за края на изреч

2. Развитие на уменията за анализ и синтез на ниво изречение. Упражненията, които се отработват, са насочени да развият уменията на учениците да разделят изреченията на съставящите ги думи, да правят модел на изречението, по зададен модел да съставят и запишат изречение, както и от разбъркани думи да съставят правилно стуктурирано изречение. В началото упражненията започват с това учениците да направят модел на изречение (да могат да опредялят от колко думи се състои изречението).

Започва се като се разяснява какво е дума и какво е изречение: че думите сами по себе си не образуват изречение, а в изречението думите са подредени така, че се изказва някаква мисъл.За учениците във втори клас се уточнява, че думите могат да означават: думи – предмети, думи – действия и думи – признак на предмета.

В началото се започва с упражнения, в които изреченията не съдържат в себе си съюзи и предлози, и когато това умение се закрепи, се преминава към изречения,  които съдържат в себе си тези части на речта – съюзи, предлози и частици.

3. Развитие на уменията за сричков анализ и синтез: учениците се учат или усъвършенстват уменията си да разделят думата на срички, а също така от предложени срички да образуват думи. При тези упражнения е от изключителна важност да бъде изяснена ролята на гласните звукове в образуването на сричките.  Изяснява се на учениците, че най-малката произносителна единица е сричката, в която  задължителна съставна част е наличието на гласен звук.

В следващия етап се преминава към упражнения за съставяне на думи от предложени срички, като една част от упражненията могат да са от вида сливане на срички в дума: „Чуй аз ще казвам думата на срички, а ти запиши коя дума казвам.“. По-усложненият вариант е да се изговарят  кратки изречения на срички и учениците да запишат изречението.

Друг вид упражнения са от типа: „От предложените срички състави думи!“; „С кои от думите,които образува можеш да съставиш изречение?“.

4. Развитие на уменията за звуков анализ и синтез: от изключителна важност е учениците да назовават правилно буквите и да произнасят правилно звуковете. Тук е момента да бъдат затвърдени понятията звук-буква, звук-сричка. Да назовават правилно името на буквата и нейния звук: „Назови буквата – назови звука!“. За да се разбере разликата между буква и звук може да си послужим и с нагледно табло:

 

Сложноста на материала в упражненията, които ще се отработват зависи от затрудненията, които имат учениците в логопедичната група. В някои от групите логопедичната интервенция може да започне от най-простите упражнения за формиране на умения за звуков анализ и синтез. Постепено упражненията се усложняват с извършване на звуков анализ и синтез на думи  с различна сричкова структура и дължина.

5. Обогатяване на активния и пасивен речник. По време на логопедичната интервенция едновременно с различните упражнения за развитие на умения за анализ и синтез е нужно да бъде обърнато внимание и върху богатството на активния речник, с който си служи ученикът. Това е от важно значение както за самостоятелната писмена продукция на учениците, така и за логопедичната интервенция насочена към подобряване на четивните им умения. 

Бедният речников запас на учениците се отразява също и в самостоятелната им писмена работа. С обогатяване на активния речник, логопедът подготвя учениците и в овладяването на морфологическият принцип на писането. Чрез морфологията учениците по-лесно подбират думи по родствен признак, близки по значение думи и по лесно разбират граматическото значение на думите. Работата по обогатяване на активния речник може да бъде осъществена във всяко логопедично занимание по темата по която се работи.

6. Развитие на граматически правилна реч. Развитието и усъвършенстването на граматическия строеж на речта при ученици с проява на аграматизъм е от важно значение в логопедичната интервенция. В началото на работата е важно да бъдат отстранени възможните нарушения в словообразуването и словоизменението. Формират се навици за съгласуване на думите в словосъчетанията и изреченията, подобряват се умения за съставяне на изречения с различна структура. Практическото усвояване на граматически правилна реч е от важно значение и подготвя учениците за усвояване на граматически норми и правила, правилни морфологични и синтактични  обобщения.

Особено внимание в логопедичната интервенция се обръща на развитието на умения за словоизменение на съществителните имена по род и число, съгласуването им с прилагателни имена, съгласуване на прилагателно със съществително, изменение на глаголите по лице, число и време.

Развитие и корекция на зрително-пространствената и зрително-моторната координация

Интервенцията тук е насочена към развитие на междуанализаторните връзки и включва: развитие на зрително-пространствените функции; развитие на сложни граматични конструкции; развитие на зрително-моторната координация;

Развитие на зрително-пространствените функции – важно е да бъдат следвани закономерностите в онтогенетичното развитие на пространственото ориентиране. Следванетона тези закономерности позволява да се следват етапите в развитие на зрително-пространствените представи:

  • Развитие на представи за схема на собственото тяло.

  • Развитие на умения да се ориентират в пространството.

  • Развитие на логико-граматични конструкции 

Формирането на пространствените възприятия е тясно свързано с развитие на речевите умения. Те са свързани с разбирането и използването на предложни отношения отнасящи се за пространственото ориентиране и последователност на действията или обекти (логикограматични конструкции). Разбирането и предаването на информация с помоща на предложни отношения за разположението на обекти в пространството и времето е възможно само при правилно адекватно възприемане на пространството.

Развитие на зрително-моторна координация: Развитието на зрително-моторната координация в от важно значение за  координираното функциониране на зрителните, зрително- пространствените функции в хармонично единство с двигателните функции. Логопедичната интервенция е насочена към развитието на графомоторни навици.

Упражненията които се изпълняват са насочени към формиране и подобряване на зрително-моторната координация. Формиране на умения за контрол над движенията в рамките на реда. Формиране на правилнен и устойчив модел на изписване на буквите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

Логопедичната интервенция за корекция на дисграфиятапри ученици от втори клас, чрез формиране на ключови компетенцииес  добра ефективност. Това се дължи и на разработване на основни компоненти, основни дейности определящи формирането на ключовите компетенции, необходими за успешното овладяване на навиците за писане и тяхното усъвършенстване. Това е  възможност за успешно прилагане на обща подкрепа в училищни условия за преодоляване на затрудненията в писмената реч.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. А.А. Люблинская. (1978)  Детска психология.Наука и изкуство.С
  2. Закон за предучилищното и училищно образование. МОН, С.
  3. Лалаева Р.И., Венедиктова Л.В. (2001,2004)Диагностика и коррекциянарушенийчтения и письма у младшихшкольников. – СПб
  4. Мазанова Е.В.(2006) Коррекциядисграфиинапочвенарушенияязыковогоанализа и синтеза. Конспектызанятийдлялогопедов.  М
  5. Макинтайър, К., Депонио. П. (2015) Идентифициране и подкрепа на деца със специфични обучителни трудности. Център за приобщаващо образование
  6. Наредба за приобщаващо образование. МОН
  7. Правдина О.В.  (1973) Логопедия.М
  8. Садовникова И.Н.(1997) Нарушенияписьменнойречи и ихпреодоление умладшихшкольников. М
  9. Якимова, Р. (2009) Нарушения на писмената реч. Ромел издателство
  10. Янкова,Ж.А., Дамянов. К.И. (2013) Ресурсното подпомагане на семейството и училищното приобщаване. В: Педагогически форум бр.2. Тракийски университет - Ст. Загора

 

Марияна Стоянова
докторант

 

LOGOPOPEDIC INTERVENTION IN GROUP WORK

Abstract

The problem of writing disability in students of primary school age has recently become one of the most common issues. Writing disabilities are referred to as  dysgraphia and considered crucial in learning and mastering material. Improvements in mastering the writing abilities are likely to come as a result of both having teachers and professional help intervene early enough in the evaluation of students’ skills and deficits in writing. Thus the risk of  failure in school and social exclusion for such students could be avoided. Students with writing disabilities could benefit from system of correctional and therapeutic methods and group-based work and improve their writing.

Keywords: speech therapy,communication, dysgraphia, manifestation of dysgraphia

 

Mariana Stoyanova
PhD Student