NDM-подход – интердисциплинарен подход в образователната система на 21 век

Издание: 
DOI: 
10.15547/PF.2015.061

РЕЗЮМЕ

В статията се представя NDM/нова динамична модификация/-подход, който изпълнява ролята на интердисциплинарен подход в образователната система. Може да се нарече още комплексен подход, поради факта, че разглежда обекта в неговата цялост и функциите му са методологически, което обуславя неговата евристична роля. Акцентира се на дидактическо и математическо моделиране, като в основата на тези модели стои интеграцията, която е основна тенденция в развитието на науката.

Целта на този подход е достигане оптималното развитие на интелекта на учещите се през целия им живот.

Ключови думи: образователна система, ноосферик интелект, NDM-парадигма, NDM-подход

 

В настоящото технологично общество образованието трябва да бъде ориентирано към търсене на закономерностите и механизмите за достигане на оптимума в интелектуалното развитие на учещите се, а това изисква да се спазва сентенцията: „Да се научиш да живееш, това означава да се научиш да учиш“ (Георгиева & Гроздев, 2016). Естествено това съображение идва от факта, че в съществуващия в настоящото виртуален свят, завладяващ човешкия индивид, универсализмът изисква ориентация към овладяване на ценна информация, осигуряваща търсения път за решение на стоящите пред него проблеми.

Правилно, в тази насока, развиващото съвместно мислене и креативност у учещите се водят до стратегии, отправящи ги към оптимално развитие на интелекта им, даващо възможност за откриване на собствен път в живота, пораждащ духовното им развитие, т.е. стига се до акмеологичното и до т.нар. витално изкуство.

Посоченото ни отвежда да търсим интердисциплинарен подход, ориентиран към триадата „Формално – неформално – информално образование с акцент към приоритета на информалното образование (респективно информалното учене).

В последните години, както на европейско равнище, така и в националните стратегии се акцентира специално на посочените форми на образование.

Това ни навежда на мисълта да търсим и предложим (Георгиева & Гроздев, 2016), т.нар. NDM-подход.

За тази цел първо, ще се спрем на някои дефиниции.

Каква е същността на понятието подход?

По принцип подходът е технология на определено равнище на развитие. Дори да е новаторско междудисциплинарно направление се подчинява, обаче, на принципа на приемственост.

За да върши работа подходът е редно да бъде комплексно понятие, тъй като трябва да разглежда обекта в неговата цялост, както вече посочихме по-горе и функциите му да бъдат методологически, което ще обуславя неговата евристична роля. На това основание, въведения от нас NDM-подход (Георгиева & Гроздев, 2016) приемаме, че обхваща всичко положително от многото съществуващи подходи – когнитивен, системен, програмно – целеви, дейностен, интерактивен, рефлексивен, синергетичен, компетентностен, конструктивистки и редица други и търсим съответствие на това, което въвеждаме да бъде в синхрон с оптималното развитие на интелекта, поради непрекъснатите промени, настъпващи в образованието, респективно в науката.

Кои са основните инструменти на този подход?

  1. Издигане на обучението до технология с цел повишаване на ефективността му.

  2. Обучението, според нас, на равнището на технология трябва да се характеризира с описание на процедурите за организацията на операциите му.

  3. Обогатяването на интелектуалното развитие на учещите се трябва да върви по очертания стълб в технологията (виж концептуалния модел на фиг.1).

Какво означава това по-подробно?

  1. Тръгва се от ейдетичното познание – формиране на сензомоторни антиципативни релации, с цел осигуряване на учебна среда, водеща до повишаване на ефективността на учебните действия, в които се използват разновидности от модели и се създават условия учещите се да анализират различни съотношения между обекти в контекста на научното познание, за да стигнат до разбиране и използване на теорията.

  2. Планиране на обучението като самообучение в съответна учебна среда.

  3. Превръщане на изградените механизми във вътрешна опора и по този начин достигане до рефлексивно познание, т.е. активизиране на рефлексивно – иновационните процеси в мисленето, общуването и в педагогическата дейност.

  4. Оптимизиране на релацията „рационално – емоционално начало“ във всяка дейност, тъй като синектичният метод стимулира евристичната дейност, въображението на всеки член от съответния екип, особено, при груповото учене.

  5. Самоорганизация на системата „Обучаващ – обучаван“ след нарушаване на равновесието и достигане до детерминиран хаос, съгласно водещите цели – атрактори.

  6. Овладяване силата на мисълта при движението от знания, умения, навици/опит, развитие на способностите с насоченост към интуицията и инсайта/прозрението, за да се достигне до утвърждаване на субекта като уникалност чрез ежедневното му присъствие в триадата „Енигматика – творчество –акмеология“.

Убедени сме, че в този оптимален път на NDM-подхода, креативността както твърди Любен Десев (Десев, 2011, с.241÷ 242) с право се третира и като познавателен процес и то познание (вкл. мислене) на най–високо равнище. Основанията според него са следните:

  • субектът на креативната дейност е активен и жизнен, енергичен и любознателен, пълен с вътрешни сили и мотивиран да увеличава и усъвършенства духовното си богатство;

  • той организира и ползва своя личен опит и усвоената до момента информация с цел да отговори на новото положение, в което се намира, за да достигне до ново и оригинално решение на възникналия проблем;

  • най-важните „компоненти“ или свойства на творческото мислене – оригиналност, гъвкавост, флуентност – изискват висша умствена, познавателна въвлеченост на субекта в процеса на дейността;

  • творческото мислене предполага наличие и ползване на минал, съхраняван в паметта опит в определена област и способност за организиране познанието с оглед да се достигне до креативно решение на дадена задача;

  • творецът е неофил – той упражнява разнообразни умствени (и не само умствени) дейности, у него протичат най–различни, включително познавателни процеси и субпроцеси, в резултат на което се създава нов и оригинален продукт с обществено призната социална значимост“.

Наред с посоченото трябва, обаче, да отбележим, че всичко това зависи много и от позитивните когниции, емоции и мотивация.

Кой, обаче, е този оптимален път, свързан с NDM-похода?

Нека обърнем поглед към концептуалния модел (фиг.1).

Фиг.1 Концептуален модел на УЦЖ, в границите на NDM-подхода, в контекста на „Аз-концепцията“ на математическото моделиране

Имайки предвид, че вероятността е неизбежен израз на хаоса и, че процесите в УЦЖ са нелинейни, въз основа на което може да твърдим, че описването им става най-добре с нелинейни диференциални уравнения се наложи в модела да използваме понятия (виж. 1-ви и 2-ри блок), които свързваме с т.нар. учебни среди: развиваща мисловна среда и овладяваща мисловна среда. Това, обаче, ни наведе на мисълта, че в посоченият модел, от психолого-педагогическа гледна точка, се налага да включим и понятията когниции, емоции и мотивация, така че в комплексния NDM-подход въведохме 10 понятия: ейдетика, рефлексия, синектика, синергетика, енигматика, творчество, акмеология, когниции, емоции и мотивация. От друга страна стигнахме до заключението: за удачното използване на тези понятия има необходимост да се използват и твърде различни учебни среди – също на брой 10: мисловна среда с посочените по-горе две разновидности, обучаваща среда, математико-моделираща среда, организационна среда, стимулираща среда, евристична среда, занимателна среда, информационна среда, синергетична среда и фрактална среда.

Обмисляйки съдържанието на тези среди стигнахме до въвеждането на т.нар. комплексна среда, за която предложихме термина NDM-среда, в качеството на нов обобщен инвариант от въведените понятия, която играе ролята на нова технологична среда в образователната система.

Освен това в модела посочените среди, свързани с развитието на интелекта, в границите на художественото изкуство означихме с различни цветове, съобразени със съвременното им тълкуване. Необходимостта от цветовата гама, според нас, се наложи поради наличието на триадата „когниции – емоции – мотивация“ – понятия, включени в наименованието NDM-подход и които, в една или друга степен, са свързани с настроението, влияещо върху паметта. Може да се твърди дори, че посочените понятия в триадата задвижват креативната дейност, тъй като подтикват субекта до осъществяване на нестандартните му идеи като динамичен фактор на личността.

Ясно е, че в съвременното технологично общество интеграцията е основна тенденция в развитието на науката, затова в NDM-подхода залагаме на интеграционните ресурси.

Необходимостта от това твърдение идва от възможностите им на междудисциплинарен синтез, който в синхрон с холизма и динамиката има претенции за единен подход, от който в съвременната образователна система се нуждае науката.

Освен това в NDM-подхода се акцентира на работата с автоматизирани системи, базиращи се на съвременните информационни технологии, използвани в обучението с наличието на математическо и дидактическо моделиране. Редно е да отбележим, че в NDM-подхода във всички използвани дидактически модели в триадата „формално – неформално – информално учене“ присъстват математически модели, свързани с диференциални уравнения или системи диференциални уравнения (Георгиева & Гроздев, 2016, с.297÷298), с които се визуализира израстването на интелекта в оптималното му развитие, което от психолого-педагогическа гледна точка е необходим фундамент в развитието на образователната система, в частност на подсистемата ѝ „Обучаващ – обучаван“, тъй като осигурява възможности за оптималното развитие на учещите се, както в настоящото, така и в бъдещото технологично общество.

В същото време NDM-подходът осигурява изграждането на предвиждащи механизми при преобразуването на структурата на системата – необходимост за развитието на интелекта.

Особен приоритет в NDM-подхода е даден и на евристиката, като стратегия за решаване на математически задачи. Разбира се това изисква нови приоритети, съответстващи на нови образователни технологии, които ще осигуряват бъдещи когнитивни способности, стимулиращи изграждането на иновации.

Убедени сме, че NDM-подходът отделя централно място, преди всичко, не на доказателствената, а на познавателната страна на науката с цел да се достига, по-бързо, оптималното развитие на интелекта на учещите се във всяка възраст. Убедени сме, също, че това е пътя за приобщаване на съвременното поколение към настоящите изменения на образователната система в контекста на високо технологичното пространство на бъдещето.

Естествено е, че в основата на този подход стои морфодинамиката (външна и вътрешна), в която се очертават тенденции за намиране на необходими и достатъчни условия за нейното обогатяване като наука с интердисциплинарно направление за овладяване силата на мисълта и е стабилен вход за обогатяване в настоящото, така и в бъдещото технологично общество.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Георгиева, М., С. Гроздев. (2016). NDM-релацията „Морфодинамика – ноосферен интелект“. Сп. Стратегии на образователната и научна политика“. София.
  2. Георгиева,М., С. Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, 4-то преработено издание София.
  3. Гроздев, С., М. Георгиева. (2016). NDM – Таксономия, обслужваща диадата, индивидуалност – личност“, сп. Педагогика, бр. № 6, София.
  4. Десев, Л. (2011). Психология на творчеството. Парадигма, София.
  5. Кехоу Джон, Нанси Фишър. (2005). Подсъзнанието може всичко. Изд. „Феникс дизайн“.
  6. Lewis, M. (1993). The emergence of human, emotions, in: M.Lewis&J.Haviland (Eds.). Hand book of emotions. N.Y.: The Guiford press.
  7. Swachuk, P. (2008). Theories and methods for research on informal learning and work: loards cross – fortilization. Studies in continuing Education. Vol.30, Issue 1.

 

Проф. кпн Марга Георгиева
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
гр. Велико Търново
 
Проф. дпн Сава Гроздев
Висше училище по застраховане и финанси,
гр. София

 

NDM-approach - an interdisciplinary approach in the education system of the 21st century

ABSTRACT

The article presents NDM-approach, which plays an interdisciplinary approach to education. It can also be called integrated approach, because it is considered the subject in its entirety and its functions are methodological, which determines the heuristic role. Emphasis is placed on didactic and mathematical modeling, based on integration, which is the major trend in the development of science.

The aim of this approach is reaching the optimal development of learners’ intellect throughout their lives.

Keywords: educational system, noospheric intellect, NDM-paradigm, NDM-approach

 

Prof. Marga Georgieva, CSc
2T.Turnovski str.
5003 VelikoTаrnovo, Bulgaria
е-mail: margi.georg@gmail.com
 
Prof. Sava Grozdev, DSc
University of Finance, Business and Entrepreneurship
1 Guslastr.
1618 Sofia, Bulgaria
е-mail: sava.grozdev@gmail.com