Иновативни подходи за преподаване и учене в обучението по технологии и предприемачество в началното училище

Издание: 
DOI: 
10.15547/PF.2015.068

„Да спечелим децата завинаги“

Алфред Адлер

 

РЕЗЮМЕ

Новите учебни програми по технологии и предприемачество са отправна точка за търсене на възможности за обосноваване на иновативни подходи, които биха подпомогнали провеждане на технологичното обучение. Обект на изследването са иновативните подходи, като следствие от съдържателните и организационните промени в обучението по технологии и предприемачество. Допускаме, че иновативността на подходите се определя от  идеята за постигане на единство между преподаването и управлението на познавателните и практически дейности на учениците – от една страна и от друга – осъществяваната от обучаваните учебно-трудова дейност. Иновативните подходи трябва да допълват традиционно използваните подходи и в същото време да са еднакво полезни и за учителите, и за учениците.

Ключови думи: иновативни подходи, технологично обучение, начално училище

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Промените в учебните стандарти и учебната програма по технологии и предприемачество се отнасят не само до учебното съдържание, но и до  характера на организацията на обучението. Като новост може да се отбележи фактът, че за една специфична дейност, каквато е учебно-трудовата дейност, в учебната програма е визирано и препоръчителното разпределение на часовете за нови знания, за затвърдяване на новите знания, за обобщение и преговор, за диагностика на изходното равнище. Това разпределение, отнесено към другите предметни области е разбираемо, но към технологичното обучение създава редица противоречия. Едното от тях е свързано с невъзможността да се диференцират уроци за нови знания и такива за затвърдяване на знанията, а още по-малко – за обобщаване на новите знания.  Допускаме, че това препоръчително разпределение на часовете не е механично и има своите основания, тъй като вида на урока се определя от характера на решаваните дидактически задачи. Това предположение ни служи като отправна точка за провеждане на изследване, чрез което целим да обосновем иновативни подходи, обуславящи новата същност на обучението по технологии и предприемачество. В нея се визират не само съдържателните, но и промените в организационните форми за обучение и във формите на учене – индивидуална, група и екипна.

Обект на изследването са иновативните подходи, като следствие от съдържателните и организационните промени в обучението по технологии и предприемачество. Допускаме, че иновативността на подходите се определя от  идеята за постигане на единство между преподаването и управлението на познавателните и практически дейности на учениците – от една страна и от друга – осъществяваната от обучаваните учебно-трудова дейност. Иновативните подходи трябва да допълват традиционно използваните подходи и в същото време да са еднакво полезни и за учителите, и за учениците.

Полезността им за  учениците може да се установи с равнището на постигнатите от учебната  програма цели на обучението, в това число и с предвидените за изграждане качества на личността инициативност, предприемчивост отговорност.

Полезността на иновативните подходи за учителите може да се установи  чрез  възможността за надграждане на традиционно използваните подходи – от една страна, и от друга - чрез възможността за облекчаване труда на началния учител.

 Вече на всички начални учители е известно, че авторитарните подходи за преподаване, за „подчиняване на поданиците“ чрез наказания и награди, са неефективни в съвременното образователно пространство. В потвърждение на това са възгледите на известния психолог и учен Алфред Адлер, който препоръчва, ако искаме да успеем като учители, да се научим да преподаваме така, че „Да спечелим децата завинаги“, да ги превърнем в свои сътрудници.

 

ПОДХОД ЗА ТОЛЕРИРАНЕ ИЗЯВАТА НА ЛИЧНОСТНА ПОЗИЦИЯ

Всеки човек се стреми към успех. Децата също – те искат да успяват, да се изявяват, да преодоляват трудностите и да се развиват. По природа на тях им е присъщо любопитството и желанието за учене. С оглед възможността да се използват тези естествени природни заложби за организирането и управлението на процеса на обучение, за прехода към самоорганизиране и самоуправление предлагаме да се използва един сравнително малко познат подход - подходът за толериране изявата на личностна позиция. Той предполага осигуряване на условия за изразяване на личната позиция от всеки ученик, изразяване на неговото мнение, становище, решение.  Чрез използването на този подход учениците се научават да вземат самостоятелно решение, но и да изслушват различно от тяхното мнение, да проявяват търпение и толерантност към решенията и дейността на другите.  Учениците са окуражавани да търсят, да проверяват, да предлагат идеи и заедно с това да проявяват разбиране към различното, нетрадиционното, интересното, полезното.

 

ПОДХОД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Друг иновативен подход в обучението по технологии и предприемачество, чрез който ученикът може да постигне личен успех, е подходът за осигуряване на условия за концентрация. Както всяко умение, така и концентрацията като умение може да бъде успешно формирано. За целта учителят трябва да осигури  възможност всеки ученик да работи със свой темп, да проявява съсредоточеност, която му е нужна за постигане на негов успех (различен от успеха на другите ученици). Обсъждането на идеи, търсенето на решения на базата на аналогията, консултирането с други ученици и с учителя не са антипод на условията за концентрация на вниманието. То не се постига с дисциплинарни мерки и ултиматуми. Концентриран и съсредоточен в работата си е само онзи ученик, който се занимава с интересни за него неща, има амбицията да се изяви най-добре, стреми се към собствен успех или към успех на екипа, към който принадлежи. Осъзнатата цел е базис за концентрацията в обучението и това е била една от главните причини при разработването на учебното съдържание.

 

ПОДХОД ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТТА

Интересен от дидактическа гледна точка е подходът за самостоятелно справяне с учебно-трудовата задача (стремеж ученикът да разчита на себе си).   Учителят трябва да създава условия за преход от хетеронимия (външно управление) към автономия (вътрешно управление или самоуправление). Колкото по-рано учениците се научат да вършат нещата сами, толкова по-уверени ще бъдат. По-лесно ще преодоляват познавателните и практически трудности както в училище, така и извън него. Този подход изисква учебното съдържание да е диференцирано по степен на трудност. Това означава от една страна - с илюстрации да е показана технологията за изработване на изделията, от друга - да са показани и образци за творчество, а от трета – възможности за изява на деца с обучителни проблеми. Този подход налага разбирането, че не е необходимо учителят да дава на децата всичко наготово. За тях самостоятелното разчитане на технологията за изработване на дадено изделие по техническите рисунки и различния краен резултат е своеобразно предизвикателство.  С него успешно могат да се справят както учениците с нормално за възрастта си развитие, така също и ученици с изпреварващо развитие  и такива с обучителни проблеми.

 

ПОДХОД ЗА ЕКИПНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Друг подход, който е пряко свързан с формата за осъществяване на учебно-трудовата дейност е подходът за екипно взаимодействие. Груповата работа и екипното взаимодействие не са тъждествени и тяхното значение за постигане целите на обучението е специфично. От ранна възраст децата трябва да знаят, че в обществото има определени правила, които трябва да спазват. По-важно обаче е те да се научат защо е нужно да спазват правилата. Спазвайки правилата детето ще изгради добри връзки и взаимоотношения с другите, което винаги е най-добрата позиция, в която може да се намира човек. Децата никога не бива да се сравняват с другите в отбора. Всяко дете е уникално, специално и различно. Има свои силни страни и тях учителят трябва да се стреми да ги развива. Всяко дете има място в екипа с дейност, която е посилна за него и отговаря на познавателните му и практически възможности. Не бива да се изисква от всички ученици да могат всичко, заедно с това не бива да се изисква състезателност между учениците от един екип, въпреки състезателния характер на учебно-трудовата дейност на различните екипи. Този иновативен подход предполага  не само конкуренция, но и сътрудничество. Осъзнаване предимствата на  сътрудничеството и взаимопомощта трябва да предхожда осъзнаването на конкуренцията като двигател на прогреса. Умението за работа в екип, анализирано в аксеологичен и в  социално-личностен план е по-значим за етапа на развитие на малките ученици, от колкото стремежът за успех на всяка цена.

 

ПОДХОД ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И САМООРГАНИЗАЦИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО

В контекста на формите за организация на учебно-трудовата дейност е и подходът за  равнопоставеност на организацията и самоорганизацията в обучението.  Възпитаването на познавателна и на практическа самостоятелност е дълъг процес, в който се вплитат потребностите и възможностите на децата, техните интереси, взаимодействието им с учители, родители, връстници. Веднъж изградено това качество, то им помага сами да си поставят цели и да предприемат адекватни действия за тяхното осъществяване, сами да се оценяват и при необходимост сами да предприемат коригиращи действия. Учителят трябва да създава условия учениците да опознават себе си, силните си страни, интересите и потребностите си и на тяхна основа да самостоятелно да организират дейността и времето си.

 

ПОДХОД ЗА ЗАЧИТАНЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО

Подходът за зачитане на преживяванията на учениците в обучението  - изживяване на радост от успеха и спокойно приемане на загубата в дейности с конкурентен, състезателен характер пряко е свързан с новата ориентация на обучението по технологии и предприемачество – изграждане на предприемаческа култура. Учителят трябва да създава условия, в които учениците да откриват връзката между качествата, които притежава един успял предприемач и качествата, необходими за постигане на свой успех в учебно-трудовата дейност.  Един предприемач с еднаква лекота приема и успеха, и загубата от проявен риск. Изграждането на такива умения у учениците е сложен процес – децата бързо се обезкуражават от неуспеха си.  Прилагането на този подход обуславя възможността учениците да се научат как да приемат и успеха, и неуспеха, как да се отнасят и към победителите, и към тези, които не успяват. Този подход се родее с подхода за постигане на преход от хетерономия към автономия при управлението на познавателната активност на учениците. Заедно с това този подход толерира изживяването на съпричастност, емпатия, разбиране и подкрепа. Начинът, по който ученикът се отнася към победите и загубите оформят неговото самочувствие и определя връзката му с останалите. Децата трябва да знаят, че в живота има победи, но има и загуби. У децата трябва да се изгради способност да се сблъскват с предизвикателствата на живота. По този начин се развиват силните страни на характера им. Научете децата, че загубата не е провал - във всяка загуба се крие възможност за нова победа.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение може да се каже, че посочените подходи не изчерпват списъка на възможните за приложение подходи. Чрез тях показваме само малка част от възможностите за  постигане на единство между преподаването и учебно-трудовата дейност на учениците. Важно за нас е всеки ученик да успява, да изпитва радост и чувство на удовлетвореност от извършената дейност. Убедени сме, че учителите, които познават индивидуално-психологическите особености на  своите ученици най-добре и притежават широк спектър от компетенции, творчески подходи и техники, за да осъществите своята мисия – да спечелите децата завинаги.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Андреев, М. (2001). Дидактика. Процесът на обучение. СУ. София.
  2. Василев, Д. (1992). Педагогика. Университетско издание. София.
  3. Василева, Е. (2004). Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. Университетско издание „Св. Климент Охридски“. София.
  4. Василева, Е. (2002). Детето в началното училище. София.
  5. Жекова, С. (1991). Психология на педагогическите взаимодействия. С.
  6. Иванов, Г., А. Калинова (2015). Субект-субектно взаимодействие в технологичното обучение – детска градина и начално училище. Ст. Загора. Кота.
  7. Иванов, Г., Е. Василева. (2012). Основи на началната училищна педагогика, Стара Загора.
  8. Иванов, Г. (2008). Трудовите умения на малкия ученик. Стара Загора
  9. Ников, А. (1996). Обучение и психично формиране на личността, УИ „Стопанство“. С.
  10. Стойкова, Ж. (2010). Съвременни Адлериански профили, Стара Загора.
  11. Maslow, E. (2002). Motivation and personality. Publishing House Prosveta. Sofia.

 

Ангелина Калинова,
Тракийски университет, Педагогически факултет, магистър
email: angy_80@abv.bg

 

Innovative approaches for teaching and learning with the use of teaching technology and entrepreneurship in elementary school

Abstract

New curriculum in technology and entrepreneurship is the starting point to search for opportunities to justify the innovative approaches that would help conducting technological training. The subjects are innovative approaches as a consequence of the content and organizational changes in the teaching of technology and entrepreneurship.

We assume that innovation approaches are determined by the idea of achieving unity between the teaching and the management of cognitive and practical activities for students - on the one hand and on the other - performed by trained educational staff. Innovative approaches should complement the traditional approaches used at the same time be equally useful for teachers and students.

Keywords: innovative approaches, technological training, primary school

 

Angelina Kalinova
Trakia University, Faculty of Education
email: angy_80@abv.bg